Постинг
07.05.2007 17:37 -
Нека завали отново!
Автор: jill
Категория: Лични дневници
Прочетен: 857 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 07.05.2007 18:39
Прочетен: 857 Коментари: 3 Гласове:
0
Последна промяна: 07.05.2007 18:39
Поглеждам клетъчния си телефон за сетен път. Поглеждам го, с надеждата да видя познатото ми "едно пропуснато повикване" или "един нов смс". Но, уви... Там няма нищо, а аз продължавам да чакам наивно, вярвайки, че всичко ще се оправи от само себе си. Но пък вече няма какво да направя. Сега всичко е много по-различно от преди. Вече ги няма забавните едночасови разговори по телефона, главно основани на шеги и безгрижни подмятания. А преди валяха като порой... Като летен дъжд, който продължава с дни... И чиято единствена цел е да те стопли и да те накара да се усмихнеш.
А сега... Сега няма и помен от тях. Потънали в прах, забравени от всички... От всички останали може би, но не и от мен. Аз ги помня, сякаш бяха вчера... Сякаш го няма цялото това изминало време, което ме дели от тях. Отчаяно опитвайки се да ги върна или поне да създам нови, осъзнах, че е безсмислено. Вярно е, че знам какво искам и как да го постигна, но без подходящите хора всичко това остава в моята глава. Неосъществено.
Само един празен екран е способен да ме накара да се почувствам като в дивата пустош. Както е казано в един мой любим филм "Плувам в море от хора, а се чувствам напълно сам." Така е и с мен. Тази пустош, макар и преливаща от хора, ме отделя от останалите. Сякаш живеем в различни измерения, неспособни да стигнем едни до други. Тази пустош... пустиня, лишена от капчица дъжд... понякога имам чувството, че е огледало на душата ми, отчаяно нуждаеща се от малко щастие. Не че аз го нямам... Напротив, имам го дори предостатъчно. Но ми се иска да го имам по някакъв нов начин, който само аз си знам... Който наистина да ме направи щастлива.
А сега... с мъка виждам как този усмивконосен (поредната ми измишльотина) облак вече не е над мен. Носи се при други хора, които да направи щастливи. Е, ако това е цената, която трябва да платя, за да си върна усмивката... Ще я понеса. Но наистина чак сега разбирам хорската приказка "Оценяваме колко скъпо е било дадено нещо, чак когато го загубим". Никъде обаче никой не е казал, че го губим безвъзвратно. Може би ако човек е достатъчно силен и има волята да се бори... Ако подходи с любов, доверие и търпение... Може би ще успее... Но много често хората бъркат липсата на желание да направим дадено нещо с липсата на воля... Понякога просто нямаме сили да направим нещо...
Нека завали отново!
А сега... Сега няма и помен от тях. Потънали в прах, забравени от всички... От всички останали може би, но не и от мен. Аз ги помня, сякаш бяха вчера... Сякаш го няма цялото това изминало време, което ме дели от тях. Отчаяно опитвайки се да ги върна или поне да създам нови, осъзнах, че е безсмислено. Вярно е, че знам какво искам и как да го постигна, но без подходящите хора всичко това остава в моята глава. Неосъществено.
Само един празен екран е способен да ме накара да се почувствам като в дивата пустош. Както е казано в един мой любим филм "Плувам в море от хора, а се чувствам напълно сам." Така е и с мен. Тази пустош, макар и преливаща от хора, ме отделя от останалите. Сякаш живеем в различни измерения, неспособни да стигнем едни до други. Тази пустош... пустиня, лишена от капчица дъжд... понякога имам чувството, че е огледало на душата ми, отчаяно нуждаеща се от малко щастие. Не че аз го нямам... Напротив, имам го дори предостатъчно. Но ми се иска да го имам по някакъв нов начин, който само аз си знам... Който наистина да ме направи щастлива.
А сега... с мъка виждам как този усмивконосен (поредната ми измишльотина) облак вече не е над мен. Носи се при други хора, които да направи щастливи. Е, ако това е цената, която трябва да платя, за да си върна усмивката... Ще я понеса. Но наистина чак сега разбирам хорската приказка "Оценяваме колко скъпо е било дадено нещо, чак когато го загубим". Никъде обаче никой не е казал, че го губим безвъзвратно. Може би ако човек е достатъчно силен и има волята да се бори... Ако подходи с любов, доверие и търпение... Може би ще успее... Но много често хората бъркат липсата на желание да направим дадено нещо с липсата на воля... Понякога просто нямаме сили да направим нещо...
Нека завали отново!
Ще завали :)!
Вярвай, обичай и се бори, но винаги бъди себе си :)!
Поздрави!
цитирайВярвай, обичай и се бори, но винаги бъди себе си :)!
Поздрави!
Наистина понякога нямаме сили да направим нещо или се страхуваме от неуспеха. Мисля си, че човешките взаимоотношения биха били много по-лесни, ако назовавахме нещата с истинските им имена.
цитирай
3.
анонимен -
mn tupo lol o6te malko 6e stane6 emo ...
05.06.2007 21:59
05.06.2007 21:59
mn tupo lol o6te malko 6e stane6 emo stiga si pisala tuka
цитирай